Трудова злополука: Обезщетения от НОИ при временна неработоспособност – какво трябва да знаем?
Какво представлява трудовата злополука?
Трудовата злополука е събитие, което може да се случи неочаквано, но да има сериозни последствия за здравето и финансовата сигурност на работника или служителя. Законът определя трудовата злополука като всяко внезапно увреждане на здравето (травматично и нетравматично), станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Това включва злополуки, случили се по време на редовно или извънредно работно време, при командировки и други ситуации (според част от съдебната практика може да се говори за трудова злополука дори по време на тиймбилдинг дейности), свързани с работата. Съществуват и хипотези, при които злополуката се приравнява на трудова, дори да не е станала на самото работно място – като например инциденти по време на пътуване между дома и работата по обичайния път, по който служителят отива и се прибира от работа; мястото, където служителят обикновено се храни през работния ден и др.
Кога злополуката се признава за трудова?
За да бъде призната една злополука за трудова, трябва да е налице: 1) злополука (внезапно увреждане на здравето); 2) вреди (имуществени или неимуществени – претърпените болки и страдания); 3) причинно-следствена връзка между увреждането и изпълнението на трудови задължения. Това означава, че увреждането трябва да бъде резултат от външно въздействие, настъпило по време на работата или свързано с работата.
Например, ако пострадате при изпълнение на задълженията си или в командировка – злополуката може да бъде квалифицирана като трудова. Но ако се случи при дейност, която няма връзка с работата ви (като счетоводител, който самоволно ремонтира контакт в офиса), тя няма да бъде призната за такава.
Какви действия да предприемем след инцидента?
Най-важното след трудова злополука е да потърсите незабавна медицинска помощ. Това е от значение, на първо място, за Вашето здраве, но също така е необходимо за доказване на трудовата злополука и нейното констатиране от страна на НОИ. Нараняванията обикновено се удостоверяват с амбулаторен лист от лекар – специалист, а въз основа на него се издава болничен лист за временна неработоспособност. В по-сериозни случаи се изисква експертно решение от ТЕЛК, а при смъртен изход – удостоверение от органите по гражданското състояние чрез издаване на препис – извлечение от акт за смърт, както и на удостоверение за наследници, които да послужат на призованите към наследяване наследници. Важно е, за да се запознаете с правата си, да се свържете и с адвокат с опит в трудовите злополуки.
Как се декларира трудова злополука?
След инцидента злополуката трябва да бъде декларирана пред териториалното поделение на НОИ. Това задължение е на работодателя и срокът е пет работни дни от настъпването ѝ. Този срок е инструктивен и често работодателите не го спазват, за да избегнат обявяването на злополуката за трудова.
Ако работодателят не изпълни това задължение, работникът или неговите наследници могат да подадат декларация в срок до една година от датата на трудовата злополука. Това е важно условие, за да се задейства процедурата по разследване и евентуално получаване на компенсации, доколкото този едногодишен срок е преклузивен, тоест не може да бъде образувано производство след неговото изтичане.
Какво включва разследването от НОИ?
За разследването на трудовата злополука от НОИ има детайлен ред, уреден в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. При по-тежки трудови злополуки – с над трима пострадали работници, причинена инвалидност или смърт, или увреждания, които предполагат да се доведе до инвалидност или смърт, се уведомяват, освен – НОИ и Инспекцията по труда, и Прокуратурата на Република България, за даизвършват разследване. То цели да определи дали инцидентът действително има трудов характер.
След събиране на необходимите доказателства, компетентно лице от НОИ издава разпореждане за признаване (или не) на злополуката като трудова. Създава се досие, което се съхранява в териториалното поделение на института и е достъпно за всички засегнати страни – пострадалия, наследниците и работодателя.
Какви обезщетения изплаща НОИ?
При призната трудова злополука, пострадалият има право на различни форми на компенсация от НОИ. Най-често това е обезщетение за временна неработоспособност, което се изплаща за периода на отсъствие от работа по болест.
В зависимост от увреждането може да се получи и помощ за рехабилитация, технически помощни средства или пенсия за инвалидност. Всички тези суми се изплащат от осигурителната система, без намеса на работодателя.
Обезщетения от работодателя при трудова злополука – доброволно или по съдебен ред?
Наред с обезщетенията от НОИ, пострадалият при трудова злополука има право да търси обезщетение от работодателя за причинени вреди – както имуществени (например разходи за лечение), така и неимуществени (болка, страдание, ограничена трудоспособност занапред). Размерът на това обезщетение зависи от обстоятелствата и се намалява с вече получените суми от застрахователни обезщетения по задължителни или доброволни застраховки “Злополука” .
Някои работодатели предпочитат доброволно да уредят случая чрез споразумение, без съдебен процес. Това може да е бързо решение, но крие риск от занижено обезщетение. Затова е силно препоръчително работникът да се консултира с адвокат преди да подпише каквото и да било.
Ако не се постигне съгласие, правото на обезщетение може да се търси по съдебен ред.
Защо е важна навременната правна помощ?
Трудовите злополуки са не само физически и емоционално натоварващи, но и правно комлицирани случаи. Навременната реакция е решаваща за успешното уреждане на ситуацията по най-добрия и удовлетворителен за служителя начин.
Ако сте пострадали или се съмнявате, че Вашият случай попада в обхвата на трудовата злополука, не отлагайте. Свържете се с екипа от адвокати на Delikti.bg и ще получите професионална оценка на случая и съдействие за получаване на справедливото обезщетение.