Отговорност на държавата
Имам ли право на обезщетение в следствие на дейността на държавата?
Основата на това право е залегнала в чл. 7 от Конституцията на Република България, където се казва, че „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“, като уредбата е разгърната допълнително и в специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди („ЗОДОВ“).
Гражданите и юридическите лица в Република България имат право да претендират обезщетение от държавата за вредите, причинени им от действия и бездействия на нейните органи, както и в следствие на приемането на незаконосъобразни актове при изпълнение на административната дейност.
ЗОДОВ е специалният закон, който доразвива този конституционен принцип и урежда реда, по който се ангажира отговорността на държавата за дейността на администрацията и правозащитните органи, както и на органите на съдебната власт.
За случаите, неуредени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отговорността на Държавата се реализира по общия граждански ред на основание правилата на чл. 45-54 ЗЗД.
Този тип отговорност може да бъде търсена в случаи, в които:
- Гражданин или юридическо лице са претърпели вреди от незаконосъобразен акт на държавен орган, негови действия или бездействия;
- Граждани са претърпели вреди при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение или домашен арест, когато същите са били отменени, както и във всички случаи, в които едно лице е било лишено от свобода в нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи;
- Гражданин е бил обвинен за извършване на престъпление, като в последствие той е бил оправдан или наказателното производство е прекратено поради давност, както и в случаите, в които гражданин е бил обвинен, но наказателното производство е прекратено поради това, че лицето не е извършило въпросното престъпление.
Гражданин може да търси обезщетение и за всички вреди, претърпени в следствие на прилагане от съда на административна мярка, ако вредите са пряка и непосредствена последица от този акт. Това е възможно, когато решението бъде отменено като незаконосъобразно, при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, както и при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
Следва да се отбележи, че едно лице може да се ангажира отговорността на държавата и нейните органи само в случаите, в които е налице следната последователност на действия:
- Издаден е незаконен акт или действие на държавен орган или длъжностно лице, което е установено по надлежния ред;
- Лицето е претърпяло вреда, която може да докаже;
- Налице е причинна връзка между акта на Държавата и претърпените вреди.
Задължителна предпоставка за претендирането на обезщетение е незаконният акт на държавен орган да бъде отменен и обявен по надлежния ред за такъв.
Какъв е видът на отговорността? Трябва ли да се доказва вината?
Отговорността на Държавата в гореописаните хипотези е безвиновна. Това е и основната разлика с общата уредба на непозволеното увреждане, при която задължителна предпоставка е наличието на виновно поведение.
В този смисъл Държавата отговаря за вредите, нанесени от нейните органи и в случаите, в които те не са били наясно с фактическата обстановка или са изпълнявани служебните си задължения на база неправомерна заповед. (чл. 4 от ЗОДОВ).
Вреда е всяко накърняване на права или на законни интереси на дадено лице, като вредите могат да имуществени или неимуществени. Имуществените вреди са тези, в следствие на които са претърпени конкретни загуби или не се е осъществило очаквано и сигурно увеличаване на имуществото. Неимуществените вреди са болки и страдания, които нямат пряко материално изражение за пострадалия, но са накърнили личната му сфера.
Размер на обезщетенията за за вреди от незаконосъобразна дейност на държавната администрация
Кога отговорността на държавата не може да бъде ангажирана?
В случаите, в които увреждането е настъпило изключително поради вина на пострадалия, то тогава държавата не дължи обезщетение. При хипотезата, в която пострадалият е допринесъл с действията си за увреждането, обезщетението може да се намали съразмерно на приноса на пострадалото лице.