Обратно към блога
Митове за обезщетенията за близки на пострадали при инциденти 

Митове за обезщетенията за близки на пострадали при инциденти 

Деликти
05.02.2026
|
Изображение: Canva

Когато настъпи инцидент – трудова злополука, ПТП, медицинска грешка или др. – често освен самия пострадал тежки последици понасят и неговите близки. В практиката на Delikti.bg именно тези казуси пораждат най-много въпроси и погрешни очаквания. Причината е, че около обезщетенията за близки са се утвърдили редица митове, които могат да доведат до пропуснати права или неправилни решения.

Разграничаването между мит и реална правна възможност е ключово, когато се търси парично обезщетение след инцидент или злополука.

Мит 1: „Само родителите имат право на обезщетение“

Един от най-разпространените митове е, че право на обезщетение имат единствено родителите на пострадалия или починалия. В действителност кръгът на лицата, които могат да претендират обезщетение, е по-широк. При смърт на пострадал при инцидент по правило право на парично обезщетение имат съпругът или съпругата, децата и родителите. В определени случаи съдът признава това право и на други близки – например братя, сестри или партньори без брак, ако е доказана особено силна и трайна емоционална връзка. Решаващо значение има не формалното родство, а реално претърпените неимуществени вреди.

Мит 2: „Ако няма смърт – няма обезщетение за близките“

Широко разпространено е и убеждението, че близките могат да търсят обезщетение само при смърт на пострадалия. Това не отговаря напълно на действащата съдебна практика. Българските съдилища допускат обезщетение и когато пострадал при инцидент е жив, но е получил изключително тежки и необратими увреждания – например пълна инвалидност, тежко мозъчно увреждане или състояние на пълна зависимост от чужда помощ. В тези случаи се приема, че страданията на близките надхвърлят обичайните житейски преживявания и могат да бъдат обезщетени, независимо че смърт не е настъпила.

Мит 3: „Застрахователят решава дали ще има обезщетение“

Много хора смятат, че ако застрахователят откаже да плати или предложи ниска сума, въпросът е приключен. В действителност застрахователят не е органът, който окончателно решава дали се дължи обезщетение и в какъв размер. Застрахователят може да направи извънсъдебно предложение, но ако то не отговаря на реално претърпените имуществени и неимуществени вреди, спорът може да бъде решен от съда. Именно съдът определя дали има основание за парично обезщетение и какъв е справедливият му размер. В практиката си Delikti.bg има множество случаи, при които са били защитени правата на наши клиенти пред застраховател, след отказ да бъде изплатена застрахователна премия или ако тя е била в непълен размер.

Мит 4: „Ако няма брак, няма никакви права“

Често се смята, че партньорите без брак са напълно лишени от възможност да търсят обезщетение. Това не е вярно във всички случаи. Съдебната практика допуска партньори без брак да бъдат обезщетени, ако е доказано фактическо съпружеско съжителство – трайна, стабилна и публично проявена връзка, сравнима със семейните отношения. Липсата на брак не е автоматична пречка, но изисква по-висока доказателствена тежест.

Мит 5: „Обезщетението е една и съща сума за всички“

Няма фиксирани или „стандартни“ суми за обезщетение. Всеки случай се разглежда индивидуално, като се отчитат конкретните обстоятелства – степента на увреждане, характера на връзката между пострадалия и близките, продължителността и интензитетът на страданията. Размерът на паричното обезщетение зависи от множество фактори и не може да бъде предварително определен без правен анализ.

Мит 6: „Няма смисъл от адвокат или юрист“

Някои близки смятат, че могат сами да се справят с претенцията за обезщетение, особено ако застрахователят вече е предложил сума. В действителност делата за обезщетения са сред най-сложните от правна и доказателствена гледна точка. Консултацията с опитен адвокат или юрист е особено важна, когато обезщетение се търси не от пряко пострадалия, а от неговите близки. Правилната квалификация на вредите и познаването на съдебната практика често са решаващи за изхода на делото.

Още по темата в статията ни „Имат ли право на парично обезщетение близките на пострадали при инциденти?“

Ако Вие или Ваш близък сте засегнати от инцидент, трудова злополука, ПТП, лекарска грешка или друга злополука и се колебаете дали имате право на обезщетение, екипът от адвокати и юристи на Delikti.bg може да Ви помогне с професионална правна консултация. Свържете се с нас, за да получите индивидуална оценка на вашия случай и защита на вашите права.

logo
Сайтът Delikti.bg е специализирана платформа, която предоставя консултации и съдействие за осигуряване на справедливи обезщетения при различни видове вреди. Фокусът е върху подкрепата на пострадали лица при трудови злополуки, пътно-транспортни произшествия, лекарски грешки и други случаи на неправомерни действия. Сайтът предлага детайлна информация за правата на пострадалите и насоки за предприемане на стъпки към получаване на обезщетение. Екипът от професионалисти осигурява персонализирани консултации и правна помощ за максимално ефективно разрешаване на казуси.
Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.

Претърпели сте инцидент и имате право на обезщетение?

Може да ни откриете на тел: +359 883 333 797 или като запазите час за среща.
Ако екипът ни има възможност да поеме Вашия казус, ще бъдете уведомени писмено по имейл и заявката Ви за консултация ще бъде потвърдена. Безплатна правна помощ се предоставя само по казуси, пострадалите по които отговарят на условията по Закона за адвокатурата.
1 / 3
Floating element