Кой има право на обезщетение при смърт на близък?

Кои лица се считат за „близки“ по смисъла на закона и съдебната практика и кога могат да претендират обезщетение при смърт или тежко увреждане?

Когато при пътнотранспортно произшествие, трудова злополука, медицинска грешка или друг тежък инцидент загине човек или получи изключително тежко увреждане, трагедията засяга не само него, но и неговите близки. Един от най-често задаваните въпроси към адвокатите по обезщетения е кой има право да претендира парично обезщетение за претърпените болки и страдания.

Парадоксално, Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) не съдържа изчерпателен списък на тези лица. В чл. 52 от ЗЗД е предвидено единствено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда „по справедливост“. Поради липсата на законова уредба именно съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) определя кои лица могат да получат обезщетение при смърт на близък и при какви условия.

Кои лица традиционно имат право на обезщетение?

В продължение на десетилетия съдебната практика, основана на постановления на Върховния съд от 60-те години, приемаше, че право на обезщетение при смърт имат единствено най-близките роднини:

• съпруг или съпруга (при наличие на граждански брак);
• деца, включително осиновени;
• родители, включително осиновители.

За тези лица съдът приема, че по правило търпят тежки морални болки и страдания от загубата. Те не са длъжни да доказват силата на емоционалната връзка с починалия, а единствено родствената връзка и настъпването на смъртта.

Разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение

Обществените отношения се променят. Все повече хора живеят на семейни начала без граждански брак, а в много семейства връзката между братя и сестри, баби и внуци или доведени деца е не по-малко силна от тази между родители и деца.

Именно затова на 21.06.2018 г. Върховният касационен съд постановява Тълкувателно решение № 1 по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, с което значително разширява кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение при смърт на близък.

Освен съпруга, децата и родителите, право да претендират обезщетение могат да имат и:

• партньорите, съжителстващи на семейни начала без граждански брак;
• братята и сестрите;
• бабите, дядовците и внуците;
• други лица, отглеждани в семейството, включително доведени, заварени или приемни деца.

Това разширяване обаче не означава, че обезщетението се присъжда автоматично.

Какво трябва да докажат партньорите без брак и другите близки?

Докато съпругът, детето или родителят получават правото да претендират обезщетение по силата на трайната съдебна практика, за останалите лица присъждането на обезщетение представлява изключение.

За да бъде уважен искът им, те трябва да докажат две обстоятелства.

Наличие на особено силна емоционална връзка

Не е достатъчно да съществува формална родствена връзка. Необходимо е да бъде доказано наличието на особено близка и трайна житейска връзка с починалия.

При партньорите без граждански брак това обикновено се доказва чрез съвместно съжителство, общо домакинство, споделяне на разходите, взаимна грижа и възприемане от околните като семейство.

При братя и сестри, както и при баби, дядовци и внуци, съдът изследва дали отношенията между тях са били значително по-близки от обичайните родствени отношения, като отчита честотата на контактите, взаимната подкрепа и ежедневната грижа.

Интензитет на претърпените страдания

Не е достатъчно да се установи близост между лицата. Необходимо е да се докаже, че претърпените морални болки и страдания са били изключително тежки и продължителни, сравними с тези, които по правило преживяват родители, деца или съпруг.

Ако смъртта е предизвикала единствено обичайната човешка скръб, съдът няма да присъди обезщетение. В практиката се изследват обстоятелства като настъпили психични разстройства, продължителни депресивни състояния, коренна промяна в начина на живот и други тежки последици.

Как се доказва това пред съда?

Доказването е един от най-важните елементи на подобни дела.

Най-често се използват свидетелски показания на роднини, приятели, съседи и колеги, които могат да разкажат за отношенията между починалия и ищеца преди инцидента, както и за състоянието на близкия след настъпването му.

В зависимост от конкретния случай съдът може да назначи и съдебно-психологическа или съдебно-психиатрична експертиза, която да установи степента на претърпените неимуществени вреди.

Обезщетение при тежко увреждане без смъртен изход

Същото Тълкувателно решение на ВКС дава отговор и на друг важен въпрос – могат ли близките да получат обезщетение, когато пострадалият не е починал, но е получил изключително тежко и необратимо увреждане.

До 2018 г. съдебната практика приемаше, че право на обезщетение има единствено самият пострадал. Днес вече се признава, че когато увреждането е трайно и изключително тежко – например кома, будна кома, вегетативно състояние или пълна парализа – животът на неговите най-близки също се променя необратимо.

В тези изключителни случаи съдът допуска най-близките роднини да предявят собствен иск за обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, независимо от иска на самия пострадал.

Заключение

Правото на обезщетение при смърт или тежко увреждане на близък вече не принадлежи единствено на съпруга, родителите и децата. Българската съдебна практика признава това право и на други лица, когато между тях и пострадалия е съществувала особено силна и трайна емоционална връзка.

Успехът на подобен иск зависи не само от родствената връзка, но и от правилното доказване на претърпените морални вреди и характера на отношенията между страните.

Ако не сте сигурни дали имате право да претендирате обезщетение при смърт или тежко увреждане на близък, консултацията с адвокат, специализиран в дела за обезщетения, може да ви помогне да прецените възможностите си и да защитите правата си. Екипът на G&P Law предоставя правна помощ, процесуално представителство и онлайн консултация с адвокат, като гарантира пълна поверителност, спазване на адвокатската тайна и индивидуален подход към всеки конкретен случай.

Автор: Гергана Георгиева

Изображение: Canva