Мога ли да получа обезщетение за инфекциозни заболявания, причинени от болнична небрежност?

Какво представлява болничната небрежност (медицинска грешка)?

Медицинската грешка е действие или бездействие, което води до отклонение от очаквания и дължим медицински резултат и може да причини сериозни увреждания на здравето, трайни последици в начина на живот на пациента или дори смърт.

При инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), болничната небрежност представлява неспазване на установените медицински стандарти и протоколи за безопасност, което води до заразяване на пациента в болнична среда.

Това може да се изразява в:

• пропуски в хигиената и стерилизацията;
• забавено разпознаване на симптомите;
• неправилна диагностика;
• неадекватно лечение.

Подобно поведение нарушава правото на пациента на безопасна медицинска помощ по чл. 86, ал. 1 от Закона за здравето и може да ангажира отговорността на лечебното заведение за всички причинени вреди.

В българското законодателство няма легална дефиниция на понятието „лекарска грешка“. На практика тя представлява всяко противоправно отклонение от добрата медицинска практика, включително медицинска или лекарска небрежност.

Каква е юридическата отговорност при лекарска грешка?

При доказана медицинска грешка могат да възникнат едновременно няколко вида юридическа отговорност:

• гражданска – за получаване на парично обезщетение;
• наказателна – срещу конкретния лекар;
• административна – чрез налагане на административни санкции.

Тези производства не се изключват взаимно.

Какво трябва да се докаже?

За да бъде уважен искът за обезщетение, следва да бъдат доказани:

• противоправно поведение на лекаря или лечебното заведение;
• настъпила вреда – инфекциозно заболяване, трайно увреждане, усложнение или смърт;
• причинно-следствена връзка между поведението и вредите;
• вина под формата на небрежност или самонадеяност.

Най-трудният елемент за доказване обикновено е причинно-следствената връзка. В практиката лечебните заведения често се позовават на отслабена имунна система на пациента или резистентност към лечението като причина за настъпилите усложнения.

Какви доказателства са необходими?

Основните доказателства включват:

• епикризи;
• резултати от медицински изследвания;
• медицинска документация;
• амбулаторни листове;
• информирано съгласие;
• оперативни протоколи;
• анестезиологични листове;
• документи за направени разходи;
• съдебно-медицински експертизи;
• експертиза от патолог при настъпила смърт.

Документацията е от съществено значение, тъй като върху нея се изгражда почти цялото дело.

Жалба до ИА „Медицински надзор“

Макар да не е задължително, препоръчително е да бъде подадена жалба до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Жалбата следва да съдържа информация за:

• лечебното заведение;
• лекаря;
• пациента;
• конкретния случай;
• предполагаемото нарушение.

Агенцията трябва да се произнесе в срок до два месеца. Решението ѝ не е задължително за съда, но може да бъде важно доказателство при установени нарушения.

Завеждане на дело

Искът за обезщетение следва да бъде предявен в 5-годишен давностен срок, който започва да тече от момента на допускане на медицинската грешка или от нейното откриване.

Подготовката на подобни дела често е продължителна поради необходимостта от събиране на значителен обем доказателства.

Важно е да се има предвид, че предявяването на съдебен иск прекъсва давността.

Значението на съдебно-медицинската експертиза

Съдебно-медицинската експертиза е едно от най-важните доказателства по подобни дела.

От съществено значение е вещото лице да бъде независимо, безпристрастно и с необходимата професионална квалификация.

Как се определя обезщетението?

Размерът на обезщетението се определя въз основа на всички доказателства по делото и принципа на справедливостта.

Имуществените вреди (разходи за лечение, лекарства, консумативи, транспорт и други) се признават само когато са надлежно доказани с документи.

Неимуществените вреди се определят по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, като съдът отчита:

• възрастта на пострадалия;
• интензитета и продължителността на болките и страданията;
• временните или трайните увреждания;
• икономическата обстановка.

Кой изплаща обезщетението?

Отговорността може да бъде реализирана спрямо:

• лечебното заведение;
• лекаря, допуснал медицинската грешка;
• застрахователя по задължителната застраховка „Професионална отговорност“.

Ако не бъде постигнато доброволно плащане, обезщетението може да бъде присъдено по съдебен ред, а впоследствие събрано чрез съдебен изпълнител.

Нуждаете се от правна помощ?

Ако имате съмнение, че здравето Ви е увредено вследствие на медицинска или лекарска небрежност, свържете се с екипа на Delikti.bg.

Нашите адвокати и юристи ще анализират случая Ви и ще Ви съдействат за защитата на правото Ви на справедливо обезщетение.

Автор: Яна Кунова

Изображение: Unsplash